Белатрикс
| Белатрикс | |
| Звезда | |
 Местоположение на Белатрикс в съзвездието Орион | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Ректасцензия | 05h 25m 07,86325s |
| Деклинация | +06° 20′ 58,9318″ |
| Разстояние | 250 ± 10 ly |
| Видима зв. величина (V) | 1,64 |
| Съзвездие | Орион |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | +18,2 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: –8,11 mas в год. Dec: –12,88 mas в год. |
| Паралакс (π) | 12,92 ± 0,52 mas |
| Абсолютна звездна величина (V) | 2,78 |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | B2 III |
| Цветови индекс (B − V) | –0,21 |
| Цветови индекс (U − B) | –0,86 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 8,6 M☉ |
| Радиус | 5,75 R☉ |
| Възраст | 25,2 млн. год. |
| Повърхностна темп. | 22 000 K |
| Светимост (LS) | 9211 L☉ |
| Металичност | –0,07 dex |
| Повърхностна гравитация | 3,60 cgs |
| Белатрикс в Общомедия | |
Белатрикс (γ Orionis; Гама от Орион) е третата най-ярка звезда в съзвездието Орион (след Бетелгейзе и Ригел). Има видима звездна величина 1,6 и е 25-ата най-ярка звезда в нощното небе.
Традиционното наименование на звездата произлиза от латинското bellatrix, което означава „жена воин“.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Белатрикс има 8,6 пъти по-голяма маса от слънчевата. Възрастта ѝ е приблизително 25 милиона години, което е достатъчно за звезда с такава маса да е изразходила водорода в ядрото си и да е започнала да излиза от главната последователност, започвайки да се превръща в гигантска звезда.[1] Ефективната температура на външния слой на звездата е 22 000 K,[2] което е значително повече от слънчевата температура от 5778 K. Именно високата температура придава на звездата синьо-бял оттенък.[3] Измереният ъглов диаметър на звездата е 0,72 ± 0,04 милиарксекунди.[4] При приблизително разстояние от 250 светлинни години (77 парсека), това дава размер около шест пъти по-голям от слънчевия.[5][6][1]
Към момента не са открити придружаващи обекти около Белатрикс.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Kaler, James B. BELLATRIX (Gamma Orionis). University of Illinois. Посетен на 27 декември 2012.
- ↑ Spectroscopic determination of the fundamental parameters of 66 B-type stars in the field-of-view of the CoRoT satellite // юни 2010. с. A74.
- ↑ The Colour of Stars // Australia Telescope, Outreach and Education. Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation, 21 декември 2004. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 16 януари 2012.
- ↑ CHARM2: An updated Catalog of High Angular Resolution Measurements // февруари 2005. с. 773 – 777.
- ↑ van Leeuwen, F. Validation of the new Hipparcos reduction // Astronomy and Astrophysics 474 (2). ноември 2007. DOI:10.1051/0004-6361:20078357. с. 653 – 664.
- ↑ Lang, Kenneth R. Astrophysical formulae. 3. Т. 1. Birkhäuser, 2006. ISBN 3-540-29692-1.