Ардиеи
Ардиеите (на старогръцки: Ἀρδιαῖοι или Οὐαρδαῖοι; на латински: Vardiaei, Vardaei) са древен илирийски народ, който през IV в. пр. Хр. обитава поречието на Неретва, но през следващия век се разпростира до Шкодренското езеро и Бели Дрин.[1] Името си дължат на родната си планина – част от Динарските Алпи, наричана от античните автори Адрион или Ардион.[1] Освен на земеделие и скотовъдство, поминъкът им се крепи на разбойничество по суша и по море. Към 230 г. пр. Хр. пиратските им набези в Адриатика придобиват големи мащаби и предизвикват експанзията на Рим на Балканите.[2]
По-изявени владетели на ардиеите
[редактиране | редактиране на кода]- Агрон – при него ардиеите се превръщат във военен фактор в Елада и като съюзници на македонския цар Деметрий II възпират експанзията на Етолийския съюз в Акарнания с битката при Медион през 231 г. пр. Хр.[3]
- Тевта – съпруга на Агрон и закратко (231–228 г. пр. Хр.) регент на царството след смъртта му. Подчинените ѝ пирати владеят цялото източно крайбрежие на Адриатическо и Йонийско море от Вис до Керкира.[4]
- Скердилаид – след разгрома на Тевта от римляните през 229 г. пр. Хр. получава във владение част от царството на ардиеите. Враг на Филип V Македонски и съюзник на Рим в Първата македонска война.[5]
- Плеврат – при него между 205 и 180 г. пр. Хр. ардиейското царство просперира като клиентелна на Рим държава. Уголемява владенията си с областта около Лихнида (Охридското езеро), отнета от Македония.[6][7]
- Гентий – по време на Третата македонска война подкрепя Персей и така докарва унищожаването на ардиейската държава от римляните през 168 г. пр. Хр.[7][8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Walbank, Franklin. Southern Illyria in the third and second centuries B. C. — В: Iliria, т. 4. 1976. с. 269. Посетен на 19.08.2020.
- ↑ Walbank 1976, с. 270 – 272.
- ↑ Smith, William (ред.). A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. T. I. Boston, Little, Brown and Company, 1867. с. 82. Посетен на 19.08.2020.
- ↑ Smith 1867, т. III, с. 1014.
- ↑ Smith 1867, т. III, с. 739.
- ↑ Smith 1867, т. III, с. 413.
- ↑ а б Walbank 1976, с. 272.
- ↑ Smith 1867, т. II, с. 244-245.